Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
40. като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.
41. И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
42. А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
43. Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.
44. Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45. Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46. който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
47. А Соломон Му построи дом.
48. Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49. „небето е Мой престол, а земята — подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50. Нали Моята ръка направи всичко това?“
51. Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, —
53. вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54. Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55. А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56. и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57. Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58. и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59. и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60. И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
ГЛАВА 8.
1. А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2. А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3. Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4. Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5. А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6. Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7. нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8. И голяма радост биде в оня град.
9. А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10. Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.
11. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12. Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13. Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14. Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15. които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17. Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18. А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19. и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22. И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;